www.ciela.net
Автор
Анотация
Конституцията на Република България, в разпоредбата на чл. 6, установява гаранцията за недискриминация - всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, като всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Правото на недискриминация е правото на всеки правен субект да бъде носител на права, равни с правата, установени в правните нормативни актове при наличието на еднакви условия, съчетано с постигането и гарантирането на цялост на законово установената мяра на свобода и ненакърняване на равенството в достойнството. Следователно всяка създадена разлика, основана на дискриминационен признак, ще има за последица нарушаването на това право.
Защитимостта на правото на недискриминация е гарантираната правна възможност да бъде защитен субектът, когато е лишен от своето конституционно установено право. Защитата може да бъде постигната чрез производство пред Комисията за защита от дискриминация или по съдебен ред.
Предмет на изследване в настоящата статия е въпросът за тежестта на доказване при реализиране правото на защита при нарушено право на недискриминация. Обсъжданият въпрос предизвиква трудности и различно тълкуване в теорията и практиката.
Ключови думи
тежест на доказване, дискриминация
Отвори в PDF