www.ciela.net
Автор
Анотация
Поводите за написването на настоящата статия са три.
На първо място, в теорията се застъпи виждането, че съдия или съдебен състав, който участва в разглеждането и решаването на дело в нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, не отговаря на изискванията за „съд, създаден в съответствие със закона“ по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
На второ място, наскоро беше постановен конкретен съдебен акт, в който се приема, че заобикалянето на принципа за случайното разпределение на делата, посредством използването на различни процесуални способи, не представлява неправомерно поведение на страните.
На трето място, беше постановено решение на Европейския съд по правата на човека, в което се прие, че когато въпреки наличието на изискване за случайно разпределение, делото е било преразпределено на друг съд, това е равносилно на нарушение на изискването за независим и безпристрастен съд (Решение на ЕСПЧ по делото Miracle Europe KFT v. Hungary от 12.01.2016 г.).
Тъй като въпросите са актуални, а изводите – практически важни, авторът продължава разглеждането на проблема в дискусионен порядък.
Отвори в PDF