МЕЖДУНАРОДНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ СЪД ДА ОБЕЗПЕЧИ БЪДЕЩ ИСК, ПО КОЙТО НЕ Е МЕЖДУНАРОДНО КОМПЕТЕНТЕН

Author

Deyan Dragiev

Annotation

Статията разглежда предпоставките за учредяване на компетентността на българския съд за обезпечаване на искове, по които обаче българският съд не е международно компетентен. Всъщност става въпрос за международна компетентност относно допускане на обезпечителни мерки. Двата основни източника на международната компетентност на българския съд във визираната хипотеза са Регламент 44/2001 – „Брюксел I”, акт на международното частно право на Европейския съюз, който от началото на 2015 г. ще бъде заменен от Регламент 1215/2012, и българският Кодекс на международното частно право (КМЧП). Статията разглежда релевантните разпоредби на двата посочени източника в светлината на съдебната практика на Съда на Европейския съюз и българските съдилища. С оглед на предпоставките за учредяване на международната компетентност на българския съд в статията са анализирани особеностите на бъдещия иск, който следва да се предяви пред чуждестранен правораздавателен орган (съд или арбитраж), допустимите съгласно Регламента и КМЧП мерки за обезпечението му и поставеното в практиката на Съда на Европейския съюз изискване за „реална връзка“ между компетентния по обезпечението съд и предмета на обезпечителните мерки.

Keywords

международна компетентност, обезпечително производство, обезпечителни мерки, Регламент 44/2001 „Брюксел I“, Кодекс на международното частно право, граждански процес, международно частно право

PDF