Home Archive 2016 ISSUE № 10/2016 ЕДНОЛИЧНО ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА

ЕДНОЛИЧНО ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА

Български English

Author

Assoc. Prof. Ivan Tzvetanov, PhD, Maya Mihaylova, PhD

 

Annotation

В контекста на тълкувателно дело № 1/2016 г. по описа на ВКС и законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс?

През пролетта на 2016 г., въз основа на предложение от Заместник-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и по искане на Председателя на съда г-н Лозан Панов, във ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2016 г. по описа на гражданската колегия на съда. Един от въпросите, по които ВКС следва да се произнесе с тълкувателно решение, е въпросът изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?

            Днес, почти девет месеца след образуване на делото във ВКС, тълкувателно решение по поставените въпроси все още не е постановено или – ако има такова, то все още не е публично достъпно. Междувременно, в края на август, Министерството на правосъдието на Република България представи законопроект за изменение и допълнение на СК, който беше достъпен за обществено обсъждане до 13 септември 2016 г. и който получи значително обществено и най-вече медийно внимание. Наред с останалите промени, в своя § 1 законопроектът предвижда изменение на целия чл. 59 от Семейния кодекс, предвиждайки и хипотеза за съвместно упражняване на родителски права.

            Дали представянето на законопроекта за изменение и допълнение на СК и по-специално планираната промяна в разпоредбата на чл. 59 СК е доминиращата, водещата, единствената причина за пасивността на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по горецитираното тълкувателно дело, може само да се гадае. Безспорно е обаче обстоятелството, че понастоящем такова не е налице. Все още не е осъществена и планираната с визирания законопроект за изменение и допълнение на СК законодателна промяна в разпоредбата на чл. 59 от действащия СК. Всичко това, както и разбирането на авторите, че е препоръчително законодателни интервенции в такава деликатна, лична и особено чувствителна материя, каквато е тази на семейните отношения, да се правят особено внимателно, аргументирано (най-вече с историческите и житейски обичаи и народопсихологията на българския народ) и навременно, ни дава основание да предложим някои свои разсъждения по поставения в горецитираното тълкувателно дело въпрос.

 

Locked PDF

About us Current issue Previous issues Conditions of publication Subscription Books to review Newscast Contact Site map