Home Archive 2019 ISSUE № 9/2019 ОСОБЕНОСТИ В РЕЖИМА НА СОБСТВЕНОСТ НА КУЛТУРНИТЕ ЦЕННОСТИ В БЪЛГАРСКОТО ПРАВО

ОСОБЕНОСТИ В РЕЖИМА НА СОБСТВЕНОСТ НА КУЛТУРНИТЕ ЦЕННОСТИ В БЪЛГАРСКОТО ПРАВО

Български English

Author

Chief Asst. Prof. Lyuba Panayotova-Chalakova, PhD

 

Annotation

Настоящата статия има за цел да разгледа видовете културни ценности според различни техни класификации. На първо място ще се обърне внимание на това, че културните ценности не са еднородни като обекти. Те могат да имат както материален, така и нематериален характер. Материалните обекти са и обекти на вещното право, оттам и подчинени на режима на собственост и ограничени вещни права със съответните изрично уредени изключения. Нематериалните обекти са по необходимост и обекти на една интелектуална собственост и се родеят с обектите на авторското право и сродните му права пак със съответните изключения.

          Самите материални обекти по смисъла на закона се подразделят на движими вещи и недвижими имоти. Това което ги обединява е, че всички те имат характеристиката на културни ценности и се ползват от специалната закрила на закона. Но характеристиката на самата вещ дава своето отражение в режима на собственост и разпореждане с вещни права. При движимите културни ценности в практиката са забелязани едни проблеми, при недвижимите имоти – други. За археологическите обекти и колекциите законът предвижда специални правила, въпреки че те принадлежат към съответните групи на недвижими и движими културни ценности. Въпрос на изследване е кое налага по-различното третиране от законодателя на тези обекти.

          И не на последно място културните ценности се подразделят според вида на собственост, която имат, а именно: културни ценности – изключителна държавна собственост, само държавна собственост (публична и частна), общинска собственост и собственост на отделни физически и юридически лица. Видът на собствеността определя и наличието на множество специални норми във връзка със сделките на разпореждане с такива ценности. От казаното по-горе следва, че както вида на обекта, така и вида на собственост върху него оказват своето влияние и преплетени дават една много специфична правна уредба на културните ценности. На тази уредба ще спрем вниманието в няколко точки по-долу в изложението.

 

Locked PDF

About us Current issue Previous issues Conditions of publication Subscription Books to review Newscast Contact Site map