Author
Assoc. Prof. Ivaylo Staykov, PhD
Annotation
Съгласно чл. 333, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) в колективния трудов договор може да се предвижда клауза, според която уволнението на работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата се извършва, след като се вземе предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
През последните близо 30 години има натрупана не малко съдебна практика (на ВКС и на по-нисшите съдилища) по тълкуването и прилагането на чл. 333, ал. 4 КТ. Съдебното тълкуване обхваща различни материалноправни аспекти на тази разпоредба, като по повечето от тях има единодушие по отношение на смисъла, който е вложил законодателят.
Съдебен състав на ІV г. о. на ВКС с определението по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивно съдебно решение по конкретен трудов спор с предмет обективно кумулативно предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ спира производството на основание чл. 292 ГПК и предлага на ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение, като формулира съответните материалноправни въпроси. На основание чл. 128, ал. 1 от Закона за съдебната власт във връзка с чл. 292 ГПК с разпореждане на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 4 от 2013 г. по следните материалноправни въпроси:
1. Какви са правните последици, ако в клауза на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, а не предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието?
2. Какво е правното значение на документа, възпроизвеждащ предварителното съгласие (становище) на съответния синдикален орган, в случай че документът е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган?
В настоящата статия се предлага доктринерно тълкуване на разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ и въз основа на това се дава и отговор на поставените по тълкувателното дело материалноправни въпроси. Разглежда се и практиката на ВКС, постановена през годините, в която се обсъждат различни аспекти по прилагането на чл. 333, ал. 4 КТ.