Author
Annotation
(кратък поглед върху Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСНК на ВКС, докладчик съдия Елена Авдева)
Надали законовносителите на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г.) са очаквали точно новелата „чл. 172б от НК” да е „проблемното” дете в голямото семейство на наказателното право на България. Процесът на създаването на нормата не беше свързан със съпротива от обществото или бизнеса, имаше единомислие сред всички парламентаристи по приемането й. Доказателство за това са и мотивите на законопроекта - съвсем кратки и насочени единствено към необходимостта от синхронизация на наказателното ни право с международните ангажименти за защита на индустриалната собственост, а дебат при приемането й в парламента на практика не се състоя.Казано по друг начин, усещането към момента на създаването на този текст беше, че вероятно не ще породи сериозни трудности по неговото приложение, тъй като това е очакваното средство за борба с ширещото се разпространение на фалшифицирани стоки в страната ни.
Действителността се оказа друга. Практиката на низовите съдилища бе толкова разнообразна и разнопосочна, че провокира председателя на ВКС да поиска произнасяне по реда на чл. 125, вр. чл. 124, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за съдебната власт на тълкувателно решение за уеднаквяването й. В резултат бе постановено и ТР № 1/31.03.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдия Елена Авдева (ТР № 1/2013). Това решение и резултатът от него са от съществена значимост не само за практикуващите пеналисти, но и за всички, занимаващи се с проблемите на интелектуалната собственост като цяло.
Настоящата статия има за цел да направи кратък обзор на решението, като ще бъде направен непретенциозен опит за тълкуване и допълване на мотивите на съда. За прегледност същото ще бъде сторено, следвайки всеки един от въпросите, които са били предмет на обсъждане.