Author
Annotation
Статията е посветена на въпроса за основателността на иска на работника или служителя за възстановяване на работа поради незаконно уволнение. Често прекратяването на трудовото правоотношение на работника или служителя от работодателя се извършва в нарушение на правилата, установени в Кодекса на труда. Нарушението на правопорядъка в тези случаи води до незаконност на извършеното прекратяване. Най-често срещаните случаи на незаконни уволнения са тези, свързани с основания, които не са налице спрямо дадения работник или служител или уволнението е извършено при нарушение на процедурата, която законът предвижда да се извърши уволнението.
Във всички тези случаи трудовото законодателство предоставя възможност на работника или служителя да защити правото си на труд, като установява способите и начините, с които да оспори законността на уволнението и то да бъде отменено, да бъде възстановен на предишната си работа и да му бъде заплатено обезщетение за времето за оставане без работа, но не за повече от 6 месеца.
Неизпълнението на задължението за възстановяване води до възникването на няколко вида юридическа отговорност за работодателя - имуществена (обезщетение на недопуснатия работник или служител в размер на брутното му трудово възнаграждение за целия период на недопускането) и наказателна отговорност по НК за виновното му и противоправно поведение.
Тази ясна и категорично изразена от законодателя позиция относно защитата, която незаконно уволненият работник или служител следва да получи при незаконно уволнение, е разбираема като действена защита на конституционното му право на труд. Въпросът е дали тази защита е оправдана винаги и доколко следва да се приложи при всички случаи на уволнение на работника или служителя. На този въпрос отговаря авторът на настоящата статия, като се спира на особеностите при отделните основания за прекратяване на трудовото правоотношение.
Keywords
иск за възстановяване на работа, незаконно уволнение, прекратяване на трудовото правоотношение, Кодекс на труда, Емил Мингов