www.ciela.net
Author
Annotation
Съгласно Кодекса на международното частно право (чл. 29), съдът разглежда делата с международен елемент по своите процесуални правила. Същевременно е допустимо по граждански и търговски дела с международен елемент да приложи към съществото на спора чуждо, а не българското материално право. Това е така, защото съдът е длъжен да приложи онова материално право, което установи за приложимо по делото.
Съдът трябва да установи не само приложимостта на чуждото право, а и неговото съдържание. Това е процес, в който участват както съдът, така и страните, а много често спомагателна функция може да имат и трети лица и органи. Ролите, задачите и задълженията на участниците в този процес обаче са различни и тяхното изпълнение или неизпълнение има различни последици. Ключовото значение на този процес е в това, че трудно би могло делото да се реши правилно без достатъчна яснота и познаване на приложимото право; от друга страна, ако приложимо е чуждо право, реално съдът не познава това чуждо право и всъщност правилното решаване на делото зависи именно от начина, по който съдът ще се запознае и ще възприеме чуждото приложимо право.
Настоящото изследване има за цел да очертае същността и предмета на установяването на съдържанието на чуждото право по чл. 43 КМЧП, какви са способите за това и какво е процесуалното положение на участниците в гражданския процес по отношение на установяването на чуждото право.
PDF