www.ciela.net
Author
Prof. Margarita Tchinova, LL.D., Pavlina Panova, PhD
Annotation
Основният акт, който регулира тази материя е Eвропейската конвенция за международно признаване на присъди, която е ратифицирана от Република България със закон от 28.01.2004 г. (обн., ДВ, бр. 11 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г.). (чл. 56) – „Всяка договаряща държава предприема необходимите законодателни мерки, за да даде възможност на нейните съдилища при постановяването на своите решения да вземат под внимание всяко предишно европейско съдебно решение по наказателно дело, произнесено за друго деяние в състезателен съдебен процес, с оглед присъединяване към тази присъда на всички или на някои от последиците, произтичащи съгласно нейното законодателство от съдебните решения, постановени на нейна територия. Тя определя условията, при които това съдебно решение се взема под внимание”. Република България е определила тези условия чрез правилото на чл. 8, ал. 1 НК – „Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Република България”. По този начин се въвежда принципът за равностойност на присъдите, постановени в държави - членки на Съвета на Европа с оглед криминалното минало на обвиненото лице в новообразувани наказателни производства.
Правилното прилагане на принципа за равностойност и необходимостта да се гарантира, че правните последици на чуждестранните присъди са системно равностойни на правните последици на местните присъди, е от голямо значение за Европейския съюз (ЕС). Затова и именно в този контекст бе прието и Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 г. за вземане предвид на присъдите, постановени в държавите - членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства, обн. L OB, бр. 220 от 15.08.2008 г., с което се заменя разпоредбата на чл. 56 от Конвенцията. Именно в интерес на по-ефективно европейско пространство на правосъдие, държавите членки са въвели разпоредби за вземане под внимание във всички фази на наказателното производство на обстоятелството, че дадено лице е извършило престъпление за първи път или че вече е било осъждано в друга държава членка.
Това Рамково решение 2008/675/ПВРе транспонирано от българската държава чрез правилото на чл. 8, ал. 2 НК, в сила от 27.05.2011 г., според което – „Влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България”.
В статията се изследват фактическите предпоставки за вземането предвид на присъдите на държавите членки на ЕС, разглежда се съдържанието на понятието „се вземат под внимание” предишни присъди на държава членка на ЕС, който израз е употребен в Рамковото решение и понятието се „взема предвид” такава присъда, съгласно чл. 8, ал. 2 НК.
Разгледана е противоречивата практика на българските съдилища при тълкуването и прилагането на чл. 8, ал. 2 НК.
Накрая се разглеждат и начините за доказване на влязлата в сила присъда на чуждестранен съд.
PDF