Author
Annotation
С образуваното тълкувателно дело № 2/2015 г. на ВКС и ВАС се поставят въпросите:
1. Кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС, с която се търси реализиране на отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС;
2. Кое е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС.
Отговорите на тези въпроси имат съществено практическо значение, тъй като редът по ЗОДОВ е облекчен, а държавната такса е проста, докато по общия исков ред е пропорционална (4 % от цената на иска).
Тълкувателното дело № 2/2015 г. на ВКС и ВАС е понастоящем спряно, тъй като Варненски административен съд е изпратил преюдициално запитване пред Съда на ЕС със същите въпроси – доколкото СЕС има прерогатив да тълкува нормите свързани с прилагането на европейското право. Става дума за преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Варна (България) на 14 ноември 2016 г. – Николай Кантарев/Българска народна банка (Дело C-571/16).
Въпросът, който съвпада с този, който е поставен за разглеждане в тълкувателно дело № 2/2015 г. е:
Разпоредбата на чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС и изискванията, поставени от Съда по делото Frankovich, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС да се разглеждат по ред, като този по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, който изисква внасяне на пропорционална държавна такса и доказване на виновно поведение, както и по ред, като този по чл. 1 от ЗОДОВ, който макар да предвижда носенето на обективна отговорност и съдържа специални правила, улесняващи достъпа до съд, се прилага само за вреди от отменени незаконосъобразни актове и незаконосъобразни фактически действия/бездействия на администрацията, и не обхваща хипотези на нарушения на правото на ЕС, извършени от други държавни органи, с правни действия/бездействия, които не са отменени по съответния ред?
В статията се разглежда противоречивата практика по поставените въпроси.