Author
Prof. Margarita Tchinova, LL.D., Pavlina Panova, PhD
Annotation
В европейското право и практика се приема, че принципът "nеbis in idem" или забраната за двойно наказателно преследване, според която никой не може да бъде преследван или съден два пъти за едно и също деяние е инспирирана на базата на основните права и свободи на човека, които са обект на защита във всички демократични правни системи.
В практиката на българските съдилищата се предлагат различни разрешения, когато се сочи международният договор, който е в сила за Република България и който се явява основанието за прекратяване на производството по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 4, ал. 3, вр. с ал. 1 НПК.
В статията се разглежда приложението на правилото NЕ BIS IN IDEM, като са анализирани постановените решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването, обхвата и приложимостта на чл. 50 от Хартата са задължителни за българските правоприлагащи органи, които следва да служат за ръководство при прилагането на правилото ne bis in idem.
Нещо повече, българските органи при преценката на предпоставките за прилагане на правилото ne bis in idem са длъжни да се съобразяват с практиката на СЕС не само по чл. 50 от Хартата, но и по чл. 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, която също е разгледана в статията.