www.ciela.net
Author
Annotation
Статията съдържа критичен анализ на новите предпоставки за допускане на касационно обжалване, формулирани в чл. 280, ал. 2 ГПК.
Една от застъпените тези е, че при формулирането им законодателят неудачно е използвал понятията „вероятна нищожност или недопустимост" и „очевидна неправилност", тъй като те са характеристики на порочното решение, които обуславят основателността на касационното обжалване. Разгледани в този смисъл, двете понятия представляват количествени критерии в дейността на ВКС „по същество". За да се отграничи дейността на ВКС по допускане на жалбите от дейността по преценка на тяхната основателност, се предлага с термина „вероятност", респ. „очевидност" да се обозначи изводът от друг вид преценка на ВКС, която има предикативен характер спрямо преценката за основателност и която разкрива потенциал за селекция на жалбите. Тази дейност не може да включва каквото и да било „съдебно дирене" за наличие на пороци на решението, които обуславят основателност на касационната жалба.
PDF