www.ciela.net
Author
Chief Asst. Prof. Lyuba Panayotova-Chalakova, PhD
Annotation
В статията се разглежда практиката на Европейския съд по правата на човека, която налага една съвършено различна представа за собственост. Неимуществените елементи по природа попадат като тенденция в рамките на защитата, установена в чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към Европейската конвенция по правата на човека. И това се налага, защото Европейският съд открива и в тях имуществен интерес, достоен за защита. Тук се посочват основателните очаквания, авторските права, социалните права, личните данни и дори човешкото тяло. Всички изброени са по своя характер неимуществени права, но съдържайки в себе си имуществени интереси те водят до една „хипер-проприетаризация“ в европейската съдебна практика. Всичко това е над класическото разбиране за имущество и за собственост. Собствеността вече се разглежда като една съвкупност от имуществени активи, които носят ползи за правните субекти.
PDF