www.ciela.net
Author
Stoyan Stavru, Delyan Nedev, PhD
Annotation
На 19 януари 2018 г. (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.), но в сила от 31.12.2017 г., Законът за изменение на Закона за собствеността за шести път удължи срока, в който се спира придобивната давност върху имоти – частна държавна и общинска собственост. Често тази законодателна конструкция се нарича „мораториум“ върху придобивната давност за тези имоти. Удължаването е най-дългото до този момент – до 31 декември 2022 г.
На 14 февруари 2018 г. беше постановено Тълкувателно решение № 3/2017 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГК, с което e отклонено искането за постановяване на тълкувателно решение по въпроса дали с мораториума е постановено спиране на давностния срок, преди той да изтече. В мотивите си ВКС посочва, че всъщност срокът не е изтекъл преди спирането.
Следователно, съгласно посочените актове, имоти – държавна и общинска собственост, не могат да се придобиват по дългата давност, дори и върху тях да е упражнявано давностно владение от 1 юни 1996 г., поне до края на 2022 г.
Авторите считат, че посоченото разрешение противоречи на Конституцията, на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и на Хартата на основните права на ЕС. На следващо място, авторите посочват, че новият закон е приет в нарушение на изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА). Преди последното изменение в ЗС и преди произнасянето по тълкувателно дело № 3/2017 г. на ВКС, ОСГК, авторите са обсъждали въпросите на т.нар. „мораториум“, затова настоящият текст представлява продължение и допълнение на изказаните от тях тези, с фокус върху правното положение след посочените два акта.
PDF