www.ciela.net
Author
Annotation
Досега въпросите на залога и ипотеката за чужд дълг не са били обект на специално внимание от страна на теорията. Но очевидно през последните години те са довели до натрупване на противоречива съдебна практика, което е дало основание на председателя на Върховния касационен съд да разпореди изготвянето на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4 от 2017 г. на ОСГТК, един от въпросите по което е, има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество.
Практиката на ВКС е противоречива по този въпрос, както на ниво районни и окръжни съдилища, така и на плоскостта на ВКС. Изразени са две противоположни решения по този въпрос. Според първото становище третото лице е страна – длъжник в изпълнителното производство, защото изпълнението е насочено върху неговото обезпечение и защото по силата на закона е обвързан от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист. Второто становище приема, че този, който е учредил залог или ипотека върху свое имуществено благо за обезпечаване на чуждо задължение, не е страна – длъжник, а трето лице. То е задължено да търпи изпълнителните действия по отношение на собствената си вещ.
Практическото значение на отговора на този въпрос се проявява на плоскостта на диференцираната защита на длъжника и на третото лице в изпълнителния процес – защитата на длъжника е намерила място в членове 435, 439, 440 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Третото лице може да се защитава от действията на съдебния изпълнител само в случаите, посочени в чл. 440 ГПК.
Затова в статията са анализирани правната същност на залога и ипотеката за обезпечаване на чужд дълг по-обстойно.
PDF