Author
Atanas Ivanov, Doctor of Law (Civil Procedure), Judge
Annotation
Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията на Република България установява най-широко съдържанието на правото на защита. Това право предполага задължение за държавата, чрез законодателството и прилагането на законите, да обезпечи ефективна възможност на гражданите да защитят нарушените или застрашените си права пред съдебни органи. Тази разпоредба в гражданското съдопроизводство преобразява абстрактния характер на правото на съдебна защита в конкретно право, възникващо при наличие на определени условия и в определени случаи.
Правото на съдебна защита на граждански правоотношения се осъществява чрез няколко форми, тъй като естеството и разнообразието на тези правоотношения обуславя техните особености и нуждата от гъвкавост, за да обхване защитата всички от тях. Разграничаването на нуждаещите се от защита права обуславят разчленяването на защитата на тези права, в чиято съвкупност се състои гражданския процес като система от защитни производства.
Разпоредбата на чл. 2 ГПК визира само подадени молби за защита и съдействие на права. Възниква въпроса - а подлежат ли на защита законни интереси?
Keywords
законни интереси, право на защита, Конституция