www.ciela.net
Автор
Анотация
По някои въпроси, касаещи института на саморъчното завещание неговото съхранение и обявяване от нотариус, неговият прототип в други правни системи и инплементирана съдебна практика.
Настоящата работа, представлява аргументативен анализ на тема „Саморъчното завещание като способ за наследяване. Съхранение и обявяване на саморъчно завещание”. За да бъде направен възможно най-компетентен и обхватен анализ на темата е засегнат въпросът за института на завещанието, формите на завещанието, съгласно Закона за наследството на Република България, компетентността на нотариуса във връзка с приемането за съхранение на саморъчното завещание, връщането му, както и неговото обявяване. Встъпителната част на работата, представя проявните форми на завещанието в древен Рим и първообразът на саморъчното завещание, предадено за съхранение у нотариуса - principioblatum. Изложението обхваща задължителните реквизити, част от фактическия състав на саморъчното завещание. Засегнат е и въпросът за поправките в саморъчното завещание, респективно предпоставка ли са те за нищожност или могат да бъдат допуснати и при какви условия. Подробно са разгледани действията на нотариуса във връзка със съхранението и обявяването на саморъчното завещание както и хипотезата за връщането на предаденото за съхранение у нотариуса саморъчно завещание, съгласно чл. 26 ЗН.
С оглед пълнотата на анализа и поради факта на лаконичната уредба в ЗН на действията на нотариуса, анализъте обогатен със сравнителноправноизследване на законодателния опит и нормативен модел на държави като Германия, Русия и Франция, които също познават института на саморъчното завещание и в частност дават възможност да си отговорим на въпроса, дали можем да говорим за корелация между правната уредба на саморъчното завещание и действията на нотариуса в България и другите правни системи?
Отвори в PDF