Автор
Анотация
В статията е разгледана хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, характерно за която е обстоятелството, че обявяването на извършеното от длъжника изпълнение на парично задължение за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността, не води автоматично до включването на платените суми в масата на несъстоятелността и възможността те да бъдат използвани за удовлетворяване на кредиторите, ползващи се от относителната недействителност на това изпълнение. Успешното провеждане на установителният иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ не може само по себе си да доведе до попълване на масата на несъстоятелността.
Правната последица от обявяването на относителната недействителност по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, е че даденото на кредитора по това изпълнение подлежи на връщане в масата на несъстоятелността.
Във тази връзка авторът разглежда въпросите за процесуалната легитимация за предявяване на осъдителния иск за връщане на сумата, дадена по това изпълнение, и правната квалификация на този иск.
Ключови думи
чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, несъстоятелност, нищожност, относителна недействителност, изпълнение на парично задължение, производство по несъстоятелност, осъдителен иск, синдик, процесуална легитимация