www.ciela.net
Автор
Анотация
Държавните учреждения и общините са едни от най-често срещаните страни в съдебните производства, и като такива, същите са адресати на съобщенията и призовките, които им се изпращат от съдилищата. Активното участие на тези субекти в процеса е дало основание на законодателя да въведе изрични изисквания спрямо общините и държавните учреждения по отношение организацията по получаване на съдебни книжа - чл. 52 от Гражданския процесуален кодекс.
Общината е юридическо лице, основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление - чл. 136 от Конституцията на Република България. Наличието на специална разпоредба за връчване на книжа на общините и държавните учреждения, означава, че правилата за призоваване са специални и следва да се разглеждат отделно от тези за търговците и другите юридически лица.
Новата уредба предизвиква и противоречиво разрешаване на голяма част от поставените пред практиката въпроси. Настоящата статия е посветена именно на възникналите спорни моменти, относно:
- служителя, отговорен за получаването на призовки;
- момента на получаване на съобщението;
- отговорността при неосигуряване на служител;
- съдебния адресат.
Целта на настоящия материал е да маркира спорните въпроси и да предложи разрешение, стъпващо върху новото процесуално законодателство.
Ключови думи
държавни учреждения, общини, призоваване, граждански процес, адресат, съобщения, призовки, съдебни книжа, чл. 52 ГПК
Отвори в PDF