Автор
Иван Георгиев, Цветелина Кържева-Тенева
Анотация
Домашното насилие е социален феномен, който продължава съществуването си, макар и в последно време, срещу това явление да се противодейства особено активно - от страна на държавата, неправителствени организации, разяснителни кампании и т.н. Домашното насилие продължава да бъде сериозен проблем в отношенията между близки хора, които живеят заедно. Въпреки че този тип насилие се осъществява в голямата част от случаите насаме (на четири очи), последиците от него могат да имат силен антисоциален ефект.
Реакцията на държавата се изразява преди всичко в предприетите законодателни мерки за защита на пострадалите и за налагане на адекватни санкции за наказване на нарушителите и превенция. У нас, законодателят реагира едва в началото на 2005 г., когато беше приет Законът за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Трябва да се спомене, че идеята за приемане на подобен нормативен акт е изцяло заимствана от чуждестранното законодателство, както и от международните актове в областта на защитата от домашно насилие. Новото производство изненада правоприложителите с нестандартна юридическа техника, която се отклонява съществено на утвърдената у нас законодателна традиция. Може би именно механичното пренасяне на разпоредби, действащи в друг правопорядък, сред различни социални и икономически условия, доведе до множество проблеми в практиката по приложението на закона, на един (но съществен) от които e посветена настоящата статия - относно значението на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ключови думи
Закон за защита от домашното насилие, домашно насилие, защита, декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН