Автор
Анотация
Възстановяването на българската държава в края на XIX в. се извършва във време на утвърдени буржоазно-демократични ценности. В първия български основен закон – Търновската конституция, са регламентирани широк кръг права и свободи на гражданите, сред които и свободата на печата.
Последните две десетилетия на XIX и първото десетилетие на XX в. обаче са и време на остра полемика и противоречиви законодателни решения на проблема за отношението на свободата на печата към отговорността на лицата, свързани с разпространението на информация чрез него. Този проблем е предмет на изследване в настоящата статия. Той е особено остър в посочения период, защото през него печатът е основното средство за масова информация и мощен фактор за формиране на обществено мнение, чрез него се разпространяват политически идеи и се изразяват критични възгледи за управлението.
Ключови думи
престъпления по печата, отговорност, свобода на печата, печат