www.ciela.net
Автор
Анотация
Статията е посветена на въпроса за принудителния характер на отчуждаването на имоти. Придобиването на недвижими имоти и движими вещи от държавата по пътя на отчуждаването винаги е свързвано с принуда. Това е придобиване, при което волята на досегашния собственик е правно ирелевантна – важно е да са налице държавните нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. По-късно по същия начин се формулира отчуждаването и в полза на общината. Принудителното лишаване на определено лице от неговия имот е съпътствало отчуждителните процедури от древността до наши дни. С отчуждаването на един имот собственикът губи правата си върху него, като това изгубване на права не е съпроводено с воля, както при сключване на сделки с вещноправно действие. При отчуждаването волеизявлението на собственика е без значение – правото на собственост се изгубва с влизане в сила на акта за отчуждаване на имота. Липсата на правнозначима воля на собственика при отчуждаването е застъпена в различните законодателства. В САЩ материята е уредена в Петата поправка на Конституцията (Fifth Amendment), като липсата на съгласие на собственика е ясно подчертана. Във Франция отчуждаването се урежда от Кодекса за отчуждаване за обществена полза – Code de l’expropriation pour cause d’utilité publique, като отново се посочва императивният характер на отчуждителния акт.
Повече относно материята на отчуждаването можете да прочетете в статията.
Ключови думи
отчуждаване, държавна нужда, ЗДС, ЗОС, недвижим имот
Отвори в PDF