Автор
Анотация
Конституционният съд на Република България не може да бъде сезиран от граждани и юридически лица в случаите, когато са засегнати техни права. С това конституционното правосъдие на България принадлежи към онези конституционни модели (Франция, Италия, Португалия и др.), които не съдържат института на конституционната жалба, а индивидуалната закрила на правата се осъществява чрез разнообразен арсенал от правни средства и правомощия. Такова правомощие е контролът на законите за съответствието им с Конституцията. Този контрол се упражнява било като абстрактен, било като конкретен в рамките на висящо съдебно производство. Тук попада и едно рядко в сравнителен план правомощие за даване на задължително тълкуване на Конституцията.
При създаването на КРБ в 1990-1991 г. надделяват мнения да не се избързва с въвеждането на конституционната жалба, за да не се допусне затрупване на Конституционния съд с искания още в началото на работата му и превръщането му в своеобразно „Бюро жалби”.
В доктрината се води оживена дискусия свързана с бъдещо въвеждане на института у нас, като не липсват аргументи както „за”, така и „против”. В статията са посочени основните аргументи „за” и „против” и са разгледани моделите на конституционната жалба в Германия, Австрия и Испания, които са водещи и следвани при въвеждането на института в други страни.
Ключови думи
конституционна жалба, Конституция, КРБ, Конституционен съд