Автор
Анотация
В статията е обоснована тезата за необжалваемостта на определенията на ВКС по допускане на касационно обжалване. В основата на аргументацията е неправораздавателния характер на дейността по селекция на жалбите, при която правото на касационно обжалване на заинтересованата страна не се преднамира, а се поражда в резултат на положителния извод за наличие на условията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Определението на ВКС в обратен смисъл не решава спора относно несъществуването на субективното процесуално право на касационно обжалване и затова няма преграждащ характер, според чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Защитен е изводът, че дейността на ВКС по селекция на касационните жалби е условие чрез касационното производство да се осъществи не само правораздавателната, но и неправосъдната функция на ВКС по чл. 124 Конституцията на Република България - върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите с цел пряка защита на правото и законността.
Ключови думи
касационно обжалване, допускане касационно обжалване, ВКС, чл. 280, ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК