Автор
Анотация
Статията е посветена на въпросите, свързани с изключването на съдружник от ООД - решаван по противоречив начин в българската съдебна практика.
Едно от основанията за прекратяване на участие в дружеството е изключване на съдружник. Правната уредба на изключването на съдружник се съдържа в чл. 126 ТЗ. Нейният характер е императивен, доколкото законът не допуска в дружествения договор да се уговаря друго. Законодателят не е установил общ, генерален фактически състав на изключване на съдружник, а урежда два състава. Първият е изключване на съдружник поради неплащане (невнасяне) на вноската, а вторият е изключване на съдружник по решение на общото събрание.
В статията са разгледани и анализирани двата състава поотделно, обсъдено е съотношението между предупрежденията по чл. 126, ал. 1 и чл. 126, ал. 3 ТЗ.
Авторът се спира и на въпроса за правните последици от възстановяване на изключен съдружник.
Ключови думи
изключването на съдружник, ООД, чл. 126 ТЗ, възстановяване на изключен съдружник, неплащане на вноска, изключване на съдружник по решение на общото събрание