www.ciela.net
Автор
Анотация
Наследяването е преминаване на имуществото на починалия към други – едно или няколко лица. Затова то се определя като правоприемство. Обикновено когато се говори за правоприемството поради смърт, се посочва и държавата. Два текста на Закона за наследството (ЗН) дават основание за това.
Първо, чл. 11 ЗН, който казва, че: “Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството, или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата...”. Разпоредбата е включена в глава втора “Наследство по закон”. Хипотезата е откриване на наследство, което остава „вакантно” – т.е. няма наследници.
Второ, чл. 61, ал. 2 ЗН, който установява изключение от принципа на неограничената отговорност на наследниците. Държавата приема “наследството само по опис”. Последицата от това е, че тя носи отговорност за задълженията на наследодателя само до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2 ЗН).
В статията е разгледан въпросът в какво качество държавата придобива имуществото на починалия, когато няма наследници по закон и наследници по завещание. Дали тя получава имуществото по силата на своя imperium или като наследник. Въпросът е свързан и с пределите на отговорността на държавата (чл. 60, ал. 2 ЗН).
Ключови думи
наследяване, Закон за наследството, правоприемство поради смърт, чл. 11 ЗН, чл. 61 ЗН, наследяване от държавата, наследник, наследство, приемане на наследството по опис
Отвори в PDF