Автор
Проф. д.ю.н. Малина Новкиришка-Стоянова
Анотация
Статията е посветена на „Миланския едикт”, с който християнството е признато за равноправна религия в Римската империя и започва неговото възходящо развитие към узаконяването му като единствена държавна религия.
Има много основания за отдаване на дължимата почит и за подчертаване на значението на този акт както за политическото, така и за духовното развитие на Европа в Късната античност, за особените му последици за вековната история на християнството в света. Има и огромен брой съчинения, написани както в предходните столетия, така и от началото на ХХ в. насетне, а също и в последните години. Не са малко и авторите, които поставят по-категорично или по-хипотетично няколко въпроса - съществувал ли е действително такъв акт, кога, къде и от кого е издаден. Запазените сведения в източниците дават основания за такива съмнения.
В тази статия няма да се отделя значително внимание на нестихващата дори в годината на юбилея дискусия по тези въпроси. По-скоро ще бъдат очертани само общите насоки на една политика, започнала две години по-рано и довела до издаването на т.нар. „Милански едикт” през 313 г. Той е последван от множество други актове на римските императори, насочени към постепенното стабилизиране на християнската религия и превръщането й в държавна при император Теодосий І в края на ІV в. У древните автори, както и в повечето съвременни съчинения правните аспекти обикновено са пренебрегвани в увлечението да се представи историческата обстановка, възгледите на императора, неговият морален облик и мъдри решения. А именно при анализа на конкретните правни разпоредби и използваните средства за прилагането им могат да се направят редица изводи, които да допълнят или коригират общата картина, очертана от историци и теолози.
Ключови думи
право, религия, толерантност, Милански едикт