www.ciela.net
Автор
Анотация
Конституциите много често съдържат принципите на взаимоотношенията между църква, държава, общество и индивид. Те регламентират правните основи на религиозната свобода, нейните параметри и ограничения.
В исторически и сравнителен план съществуват четири основни модела на религиозната свобода - ойкуменическо-универсалистки, национално-етатистки, републиканско-либерален и консоциетален. Конституционните системи могат да ги използват в чист вид или да създават хибридни варианти от смесването на техни същностни елементи. При всички случаи обаче националният законодател създава определен модел на религиозна свобода. Когато той е закрепен цялостно или частично в конституцията и в конституционното законодателство, тогава говорим за конституционен модел на религиозна толерантност и свобода, респ. за конституционен модел на религиозна нетолерантност и несвобода.
Настоящата статия има за цел да изследва черти от кои от посочените четири типа отношения "държава - общество - религиозни общности - индивиди" се срещат в Търновската конституция. Стремежът е да се изясни кои са конституционните параметри на религиозната свобода и религиозния плурализъм, както и кои са техните ограничения.
Конституционните аспекти на религиозната толерантност и религиозната свобода са изследвани както от гледна точка на държавните органи (вертикално и етатистко измерение), така и от гледище на обществените аспекти на правото на религиозно самоопределение и правото на сдружаване в религиозни общности (хоризонтално и социетално измерение). Разгледана е концепцията за държавоподдържащата религия и опитът на конституционния законодател да постигне баланс между нея и идеята за неограничен примат на личната и колективна религиозна свобода.
Ключови думи
право, религия, толерантност
Отвори в PDF