Автор
Анотация
Статията разглежда правомощието на въззивния съд по чл. 335, ал.1, т. 1 НПК да върне делото на прокурора от въззивната инстанция когато са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник, приложението на забраната за reformatio in pejus във въззивната инстанция и при новото разглеждане на делото на досъдебното производство, както и противоречието му с действащата концепция за централното място на съдебното производство и разглеждането и решаването на делата в разумен срок.
Връщането на делото на прокурора от въззивния съд създава труднорешими проблеми при повторното разглеждане на делото на досъдебното производство и в първата инстанция и не гарантира в по-голяма степен защита на правата на обвиняемия и ефективното упражняване на правото му на защита. Съдебното производство и в частност първата инстанция е достатъчна гаранция за защитата на правата и свободите на гражданите и ефективно и пълноценно упражняване на правото им на защита и то „компенсира” допуснатите на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
De lege ferendaтова правомощие на въззивния съд следва да отпадане.
Ключови думи
връщане на делото на прокурора, контролно-отменителни правомощия, забрана за влошаване на положението на подсъдимия, централно място на съдебното производство, разглеждане и решаване на делата в разумен срок