ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ДИСКРИМИНАЦИЯТА ЧРЕЗ ПРАВНА НОРМА И ПРАВОМОЩИЯТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

Автор

Ас. д-р Благой Делиев

Анотация

Само реалната закрила на индивида, може да доведе до легитимация на дадена институция, посредством осъществяваната от нея дейност по защита на основни права, без значение дали става въпрос за решаване на правни спорове със сила на пресъдено нещо или за административна дейност. Днес не звучи революционно, че както законът следва да „пази” индивида и държавата, посредством гарантираните в него права, така понякога е необходима закрила и от самия закон, когато с прилагането на последния се накърнява неоправдано някое основно право. Възможно е действаща правна норма, която въвежда определена форма на неравно третиране или привидно неутрална норма да представляват дискриминация по някой от защитените от антидискриминационното законодателство признаци и по този начин да накърняват правото на равенство в третирането и във възможностите.  Макар че  по този начин изначално се нарушава Конституцията, правните субекти имат ограничени средства за защита от  закон, който нарушава основни права.

Настоящата разработка цели да покаже някои специфики свързани с положението, когато с правна норма се нарушава забраната за дискриминация, в това число какви са директните възможности за физическите и юридическите лица да защитят правата си, посредством образуване на производство по глава ІV, раздел І от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Ключови думи

дискриминация, Комисия за защита от дискриминация

Отвори в PDF