Автор
Анотация
Неустойката като една от формите на договорна отговорност винаги е била сред предпочитаните средства за обезпечаване на изпълнението, респективно за осигуряване на обезщетение при неизпълнение. Същевременно тя разкрива множество особености, а нерядко предизвиква и редица проблеми. Повод за настоящото изложение е тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С Oпр. № 184 от 12.07.2013 по т. д. № 1050/2012 г. състав на II т. о. на ВКС, ТК е предложил на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение относно следния противоречиво разрешаван в практиката материалноправен въпрос: „Дължи ли се неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника?”.
Авторът дава отговор на така поставения въпрос, като прави обстоен анализ на становищата, застъпени в съдебната практика и в правната доктрина.
Ключови думи
неустойка, неизпълнение, разваляне на договор, ЗЗД