Автор
Анотация
Статията е посветена на въпросите, поставени в тълкувателно дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Аргументирана е тезата, че не само съставите на ВКС, но и първоинстанциноните и въззивните съдилища следва да спират производствата по висящите пред тях дела поради образувано тълкувателно дело от ВКС, за да се предотврати възможността бъдещите съдебни решения да бъдат атакувани като постановени в противоречие с практиката на ВКС по съответния правен въпрос, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тази теза се обосновава и с действието на принципа за законност при осъществяване на правораздавателна дейност от всички съдилища.
В статията е застъпено становището, че изводът за обусловеност от предмета на тълкувателното дело и спирането на производството съставите на ВКС следва да правят при преценката за допускане на касационното обжалване на основание изложените от жалбоподателя основания за това.
Връзката на определенията за спиране на касационното производство с осъществяваната от отделните състави на ВКС селективна функция, която не подлежи на контрол, обосновава разбирането, че тези определения също не подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на съда.
Ключови думи
спирането на производството, тълкувателно дело