www.ciela.net
Автор
Анотация
На 27.11.2013 г. беше постановено решение по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. На поставения в него въпрос относно предпоставките за допустимост на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права ВКС дава следния отговор, формулиран в т. 1 от диспозитива на решението: „Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника”.
Върховният касационен съд формулира извода, че в производството ищецът „доказва фактите, от които произтича правният му интерес”, а в противен случай „производството се прекратява”. ВКС приема, че съществуването или липсата на самостоятелното право на ищеца, засегнато от претенцията на ответника, обуславя правния му интерес от установяването и е въпрос за „допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията”. Когато констатира, „че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право”.
Авторът подлага на коментар мотивите към постановеното тълкувателно решение. Защитена е тезата, че при отрицателния установителен иск предметът на делото не включва материалноправния интерес на ищеца, затова последния не е предмет на доказване. За допустимостта на иска е необходим процесуален интерес – той произтича не от действителното съществуване, а от твърдението за засегнат материалноправен интерес.
Ключови думи
отрицателен установителен иск, предмет на доказване, допустимост на иска, правен интерес
Отвори в PDF