Автор
Анотация
Бездействието на кредитора да потърси изпълнение на вземането си определен срок от неговата изискуемост законът свързва с погасяването му по давност. При обстоятелства, при които кредиторът проявява активност да упражни правото си на удовлетворение и да потърси неговата защитата, но това не може да стане по независещи от него причини, чрез правната уредба на прекъсването на давността се осуетява нейното изтичане и несправедливото лишаване на притежателя на правото от правна защита. В тези случаи законът въвежда основание за прекъсване на давността.
Настоящата статия разглежда някои спорни – в практиката и в теорията – въпроси, касаещи прекъсването на погасителната давност, а именно: прекъсването на давността при предявен, но неразгледан граждански иск в наказателния процес, при пропуснат срок за подаване на молба за допълване на решение по чл. 250 ГПК, при частичните искове, при предявяване на искане за започване на помирително производство, при започвала медиационна процедура, при извършени действия по принудително изпълнение и при изпълнителна перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Ключови думи
погасителна давност, прекъсване на давността, неразгледан граждански иск в наказателния процес, пропуснат срок за подаване на молба за допълване на съдебно решение, частични искове, помирително производство, медиационна процедура, действия по принудително изпълнение, перемпция по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК