Автор
Анотация
Проектът за нов Наказателен кодекс бе експресно внесен от Министерския съвет в парламента в началото на 2014 г., така встрани от дебата по него остана въпросът за субективните предели на наказателната отговорност и по-специално за отговорността на юридически лица за престъпления (корпоративна наказателна отговорност). Динамиката на обществените отношения в международен и в европейски общностен план изиска от съответните институции преразглеждане на традиционни постановки на действащите им вътрешни правни системи. Множеството сложни и новосъздадени обществени връзки придобиха транснационален характер, така различни видове престъпления придобиха глобални размери, често пъти с нарушения в засегнатите обществени отношения и причинени правни последици на територията на цялата европейска общност, а често пъти и извън нея. Така европейският стандарт наложи разширяване в обхвата на субективните предели на наказателната отговорност, в частност институционализиране на стандарта "корпоративна наказателна отговорност".
В настоящата статия ще бъде направен опит да се обоснове задължението на страната ни за приемане на стандарта "корпоративна наказателна отговорност", ведно с позитивите от този вид отговорност. По необходимост трябва накратко да се посочи какво представлява тя, откъде произтичат задълженията на България по инкорпориране като институт на наказателното ни право, как се прилага в различните държави по света и в частност в Европа.
Ключови думи
корпоративна наказателна отговорност, наказателна отговорност на юридически лица, проект за нов Наказателен кодекс