www.ciela.net
Автор
Анотация
Съгласно чл. 13, ал. 2 на Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 и 2 на Закона за вероизповеданията религиозните институции са отделени от държавата. Недопустима е държавна намеса във вътрешната организация на религиозните общности и религиозните институции.
С оглед на това от особено значение е въпросът за съотношението между каноничното и светското право в областта на наследяването, както и по отношение на вписванията на недвижими имоти – църковна собственост.
В случаите на наследяване на лица, които са приели свещенически сан, се прилагат правилата на Закона за наследството и при тях не важат ограниченията, установени в Устава на Българската православна църква.
С особена важност е въпросът за положението на имуществото (недвижим имот и движими вещи), придобито от лицата с духовно звание: Българският патриарх, епархийските митрополити, епископите, монасите и монахините (чл. 222, ал. 2 УБПЦ), в случай на тяхната смърт. Литургическите принадлежности при смърт на тези лица остават на Българската православна църква – Българската патриаршия, съответно на митрополията или манастира (§ 4 ПЗР УБПЦ).
В Устава на Българската православна църква - не е уреден изрично въпросът могат ли тези духовници да се разпореждат приживе или при случай на смърт с придобитото от тях имущество, докато са на служба в църквата и може ли това имущество да се наследява от техни близки – родители, съответно братя и сестри.
Въпросите в настоящата статия имат за цел да поставят на обсъждане отделни проблеми с оглед на евентуално бъдещо изменение и допълнение на Устава.
Ключови думи
наследяване, наследство, завещание, Българска православна църква, разпореждане
Отвори в PDF