www.ciela.net
Автор
Анотация
Доказването на неплатежоспособността е част от процеса по установяване на предпоставките на търговската несъстоятелност и в тази връзка е въпрос на основателност на молбата по чл. 625 ТЗ. Практиката показва, че именно във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност се концентрират усложнения от материалноправно и процесуално естество, които се отразяват върху условията, при които се открива производството, и върху шансовете то да постигне целта си за справедливо удовлетворяване на кредиторите и при възможност запазване на предприятието на длъжника.
В противовес на съдебната практика, която се обогатява ритмично и системно с нови произнасяния на съда по конкретни казуси, в съвременната доктрина въпросът за неплатежоспособността е разглеждан на макрониво, без по-детайлно изследване на доказателствата и доказателствените средства, чрез които неплатежоспособността се установява. Обяснение за този феномен би могло да се намери и в обстоятелството, че от приемането на част четвърта на ТЗ, „Несъстоятелност”, дефиницията на неплатежоспособността се е променяла пет пъти, като в отделни случаи законодателната намеса е била свързана с цялостна промяна на модела. Подобна колебливост на уредбата не стимулира трайни теоретични изводи. Настоящата статия си поставя за цел да потърси смисъла на дефиницията на неплатежоспособността, съдържаща се в действащата редакция на ТЗ, да обсъди актуалната съдебна практика и изведе, доколкото е възможно, общи стандарти за доказването на материалноправната предпоставка на несъстоятелността.
Ключови думи
несъстоятелност, доказване на неплатежоспособността, предпоставки на търговската несъстоятелност, Търговски закон, производство по несъстоятелност
Отвори в PDF