www.ciela.net
Автор
Анотация
Проблемът с надлежното администриране на въззивните жалби е сравнително подробно уреден в Гражданския процесуален кодекс. Въпреки това практиката на съдилищата не е последователна относно това кой съд следва да извърши необходимите процесуални действия (събиране на държавна такса, размяна на книжа, представяне на пълномощно за наличие на представителна власт на процесуалния представител и т.н.), когато нередовността на жалбата бъде констатирана от въззивната инстанция.
За да „онагледи“ проблема, авторът дава следния пример: при проверка на подадената жалба въззивната инстанция констатира, че по делото не е събрана дължимата държавна такса в пълен размер. В този случай подходите са два. Част от въззивните съдилища решават, че сами ще отстранят тази нередовност, като оставят без движение въззивната жалба. В преобладаващата практика обаче е налице различно разрешение – въззивното производство се прекратява и делото се връща на първостепенния съд за извършване на процесуалните действия.
Въпросът за надлежното администриране на въззивните жалби е не само технически и последиците от възприемането на едната или другата теза не са едни и същи. Постановеното наскоро тълкувателно решение по въпросите на въззивното производство (ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС) накратко засегна правомощията по администриране на жалби от въззивната инстанция, но касаеше единствено проблемите на касационните жалби и на състава, в който същите следва да се връщат при неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите.
Интересен е и въпросът доколко може да е налице спор между съдилищата относно родовата подсъдност за администрирането на въззивните жалби.
Именно на посочените спорни проблеми е посветена настоящата статия.
Ключови думи
администриране на жалби, въззивно производство, въззивни жалби, родова подсъдност
Отвори в PDF