Автор
Проф. д-р Огнян Стамболиев, Гл. ас. Александър Кацарски
Анотация
Въпросите на арбитражното споразумение и неговата действителност отново са актуални в съвременна България. Реформата в държавното правосъдие все още не е завършена и въпреки в значителна степен успешния опит за ускоряване и бързо приключване на гражданските дела в държавните съдилища едно гражданско дело изисква поне тригодишно технологично време, за да завърши с влязло в сила решение.
Арбитражните съдилища предлагат една значително по-бърза процедура. Предимството не може да бъде пренебрегнато на фона на все още съществуващата взаимна задлъжнялост на търговците, при която се стига до ефекта на доминото – определен търговец не плаща на друг, защото самият той има вземане към трети и т.н. Бързината в производството, макар и да не е в състояние да реши кардинално подобни проблеми, поне може да отстрани част от тях.
Второ предимство на арбитража е относително достъпната от гледна точка на финанси арбитражна процедура и въведената в повечето тарифи на арбитражите пропорционално спадаща арбитражна такса. Преди време съществуваше идея за пропорционално спадащи държавни такси в съдилищата, но тя си остана нереализирана и понякога търсещите защита се виждаха принудени да предявяват частични искове поради невъзможност да платят държавната такса за цялото си вземане.
Най-малкото поради посочените по-горе две причини арбитражът е привлекателен, което от своя страна налага да се върнем към арбитражното споразумение като предпоставка за разглеждането на гражданския спор от арбитраж и за постановяване на действително арбитражно решение.
Ключови думи
арбитраж, арбитражно споразумение, действителност на арбитражното споразумение