www.ciela.net
Автор
Анотация
Делата за допускане на осиновяване се разглеждат в рамките на двуинстанционно производство без възможност за допускане на касационно обжалване. Тази особеност не дава възможност на върховната съдебна инстанция – Върховният касационен съд, да използва правомощията си по реда на чл. 291 от Гражданския процесуален кодекс и да уеднакви практиката по противоречиво разрешаваните въпроси в материята на осиновяването. Именно на един такъв актуален проблем е посветена и настоящата статия.
Проблемът:
Напоследък в практиката на съдилищата се поставя на разглеждане въпросът за допустимост на преминаването от непълно към пълно осиновяване – трансформация на осиновителното правоотношение от един в друг вид. В теоретичен план след приемането на новия СК този въпрос също не е разискван. Това налага поставянето на проблема на теоретично ниво и критичен анализ на съществуващата съдебна практика на инстанционните съдилища с разглеждане на всички застъпени аргументи в полза и срещу допускането на подобна трансформация.
Ключови думи
осиновяване, допускане на осиновяване, непълно осиновяване, пълно осиновяване, трансформация на осиновителното правоотношение, семейно право
Отвори в PDF