www.ciela.net
Автор
Анотация
Разглежданият проблем e във връзка с разпоредбата на чл. 71 от СК, която гласи: „...припознаване не може да се извърши докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане...”. В правната литература въпросът е дискусионен само относно единия от двата вида осиновяване - пълното. При търсене на обосновка се анализира целта на цитираната разпоредба и правната природа на пълното осиновяване – дава ли то титул за произход както по същество, така и формално. В настоящата разработка е застъпена тезата, че в съответствие с разпоредбата на чл. 71 СК, пълното осиновяване е една от отрицателните предпоставки за извършване на припознаване. Поставеният въпрос има както теоретично, така и практическо значение поради две основни причини. На първо място, значително се увеличава броят на извършваните припознавания. На второ, сходните правни последици на припознаването и осиновяването, което е повод за създаване на порочната практика по заобикаляне на процедурата по осиновяване чрез извършване на припознаване.
Ключови думи
припознаване, пълно осиновяване, произход, установяване на произход, акт за раждане
Отвори в PDF