Автор
Анотация
Въпросите, свързани с „правото на задържане” по чл. 72 ЗС, съответно чл. 70, ал. 3 и чл. 74, ал. 2 ЗС, са много и от разнообразен характер. Те са изследвани подробно и задълбочено в нашата правна доктрина и има постановени редица решения, включително и тълкувателни – в съдебната практика.
Въпреки това в съдебната практика все още се срещат противоречиви решения по въпроса кога следва да бъде предявено възражението за „право на задържане” по чл. 72 ЗС и допустимо ли е то да бъде упражнено за първи път пред въззивния съд, ако не е било заявено пред първоинстанционния съд.
В статията се разглежда и въпросът - преклудира ли се, съответно погасява ли се по давност възражението за задържане по чл. 72 ЗС? Може ли същото да бъде предявено в самостоятелен процес или в друг процес във връзка с искането за заплащане на подобренията и други разноски, след влизане в сила на решението по чл. 108 ЗС?
Ключови думи
право на задържане, възражение, чл. 72 ЗС