Автор
Анотация
Статията изследва въпроса дали при предявен иск от страна на работника или служителя за заплащане на трудово възнаграждение ищецът следва да докаже, че реално е полагал труда, за който претендира заплащане. Редица съдилища в страната приемат, че чл. 8, ал. 2 от Кодекса на труда, според който добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното, установява законова презумпция за този факт, която освобождава работника или служителя от тежестта на доказване на факта. Авторът на статията поддържа становището, че такава презумпция положителното право не урежда.
Ключови думи
работник или служител, работодател, иск за заплащане на трудово възнаграждение, тежест на доказване, факта на реално положен труд, презумпция за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 от Кодекса на труда