Автор
Анотация
Задължението на държавите-членове да прилагат acquis de l‘Union съобразно вида норми и актове, в които то се съдържа, онагледява основата на успешното прилагане на правото на Европейския съюз (ЕС) в съответната национална държава, а именно правилното установяване на съдържанието на европейската законодателна рамка.
Нуждата от единно и общовалидно тълкуване на европейски норми, с цел да се осигури тяхното еднообразно прилагане във всички държави-членове на ЕС, е довела до необходимостта от изработване на механизъм за сътрудничество между националните правораздавателни органи от една страна, върху които основно лежи гарантирането на върховенството на закона, и Съдът на Европейския съюз от друга, като негов пазител на европейско ниво. Такъв механизъм е възможността за отправяне на преюдициални запитвания по реда на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), вр. с чл. 23 от Протокол 3 към ДФЕС, касаещ Статута на Съда.
В статията се разглежда въпросът за евентуалните проблеми, които биха могли да възникнат при отправяне на прюдициално запитване в рамките на един недопустим или нищожен процес и отразяването на тези пороци върху действието на вече отправено искане за преюдициално заключение.
Ключови думи
преюдициални запитвания, Договор за функциониране на Европейския съюз, тълкуване на европейски норми