Автор
Анотация
По българското право този, който е недоволен от административен акт, който го засяга, може да го обжалва и пред по-горестоящ административен орган. Чл. 97, ал. 1 АПК дава правото на по-горестоящия административен орган, между другото, да отмени административния акт или да го прогласи за нищожен. Ал. 2 на същия член задължава по-горестоящия административен орган в такъв случай да реши преписката по същество, освен ако въпросът е от изричната компетентност на долустоящия орган, в който случай по-горестоящият орган връща преписката за ново разглеждане. Лицето, за което отмененият административен акт е бил благоприятен, има житейски и правен интерес да обжалва решението на по-горестоящия административен орган, с което се прогласява нищожността или се отменя акта, пред съда. В практиката на ВАС обаче е спорно дали това е процесуално допустимо, предвид новата редакция на чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК, ДВ, бр. 39/2011 г. За разрешаването на тези спорове е образувано тълкувателно дело № 3/2014 г., по което все още няма постановено решение. В настоящата статия авторът излага доводите си по въпроса, предмет на тълкувателното дело.
Ключови думи
обжалване на административен акт, по-горестоящ административен орган, отмяна или прогласяване за нищожен, решаване на преписката по същество, изрична компетентност, връщане за ново разглеждане, съдебен контрол над решението на по-горестоящия административен орган, противоречива съдебна практика, тълкувателно дело.