www.ciela.net
Автор
Анотация
В статията се обсъжда въпрос, поставен в Тълкувателно дело № 7/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Аргументира се изводът, че последващото тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия във влязло в сила съдебно решение, не е основание за неговата отмяна. Последователно са изложени аргументи, че тълкувателното решение не се покрива от хипотезата на нито едно от лимитативно посочените в чл. 303 ГПК основания за отмяна.
Споделя се утвърденото в правната ни теория разбиране за характера на тълкувателната дейност, като свързана с правоприлагането, а не с нормотворчеството и се обосновава изводът, че последващото задължително тълкуване не може да бъде основание за пререшаване на правния спор чрез предявяването на нов иск.
Не на последно място, отрицателният извод на поставения въпрос е резултат от анализа на действащата правна уредба по ГПК (вкл. и на формираната вече задължителна тълкувателна практика) относно новата роля и функции на ВКС при осъществяване на касационната фаза от исковото производство.
Ключови думи
задължително тълкуване, основания за отмяна на съдебно решение
Отвори в PDF