www.ciela.net
Автор
Анотация
В равенството се изразява състоянието на нещата. Едновременно с това, то е социален катализатор и конкретен ангажимент, стоящ пред трите власти. За да бъде гарантирано като конституционна ценност е необходимо както съблюдаване на забрани, така и активни действия за преодоляване на неоправдани неравенства.
Това което отличава практика на Конституционният съд от всяка друга съдебна практика е, че първата „говори сама за себе си“. Тя е достатъчно разбираема и задача на настоящата разработка не може да бъде нейното разясняване. Въпреки това част от тенденциите в областта на прилагане на конституционния принцип на равенство могат да бъдат забелязани само след рационалното посочване на актовете на КС. А последните са неизбежен продукт на усложняването на обществените отношения, а надявам се, и израз на скъсяването на дистанцията между българските граждани и основните права. Освен решенията на КС по определени казуси, съдържащи тълкуването на съда „такова каквото е“, са представени и някои особени мнения, съдържащи оригинални теоретични подходи за същността на равенството и недискриминацията, както и развитието на самите виждания на съда.
Целта на настоящия материал е да провокира изводи, а не да се опитва да ги създава.
Ключови думи
конституционно право, равенство, дискриминация
Отвори в PDF