Автор
Анотация
Спирането на изпълнението на ИАА e обект на различни дефиниции в теорията и в съдебната практика. То се определя като мярка, която дава временна защита на застрашени с акта субективни права и законни интереси на оспорващия. Спирането на изпълнението на ИАА се определя още и като своеобразна "обезпечителна мярка".
Вниманието в настоящото изложение е насочено към проверка на хипотезата, че спирането на изпълнението на ИАА е обусловено от вероятната основателност на оспорването, както и че това спиране е обезпечителна мярка, подобна на уредените в ГПК. Проверката на тази хипотеза се извършва чрез анализ на съответните норми, на теоретичните виждания и съдебната практика. Анализът обхваща няколко дискусионни въпроса, свързани със спирането на изпълнението на ИАА, които намират различни отговори в теорията и практиката. Въпросите могат да се обобщят по следния начин:
1. Какви са различията между искането за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на ИАА по чл. 60, ал. 4 АПК и между искането по чл. 90, ал. 3 АПК и по чл. 166 АПК за спиране на изпълнението на ИАА;
2. Какви са особеностите на посочените по-горе производства, в случай че ИАА вече е бил изпълнен;
3. Какви фактически предпоставки следва да са налице, за да може съответният решаващ орган да спре изпълнението на ИАА, респ. съдът да отмени допуснатото с разпореждане предварително изпълнение;
4. Чия е тежестта на доказване относно наличието на тези предпоставки.
5. Кои са субектите, които могат да искат спиране на изпълнението, респ. отмяна на предварително изпълнение на ИАА.
Ключови думи
индивидуален административен акт, спиране на изпълнението, предварително изпълнение