Автор
Анотация
В статията са съпоставени две защитни правни средства, дадени в полза на кредиторите – искът по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите и искът по чл. 56 от Закона за наследството. Посочени са редица прилики между тях. Изведени са обаче и многобройни различия в правопораждащия фактически състав, в сроковете за упражняване, в правните последици и т.н. Изследвани са вижданията в теорията и практиката за съотношението между двата иска, използвани са историческия и сравнителноправния метод. На базата на това е обоснована самостоятелната същност на правото по чл. 56 ЗН като своеобразно правно средство, дадено в полза на кредиторите за защита срещу увреждащ ги отказ от наследство.
Ключови думи
отказ от наследство; отмяна на отказа от наследство; защита на кредиторите; Павлов иск.